сряда, 24 юни 2015 г.

'''Писма до Мъртвите с Любов

Скъпи Франсис Скот Фицджералд

Наскоро прочетох една книга, в която главната героиня получава домашно по английски- да напише писмо до мъртъв човек. Тя избира Кърт Кобейн, защото починалата и наскоро сестра, Мей, е била голяма негова фенка. Странно как един човек може да се привърже към свой роднина, така както Лоръл се е привързала към Мей. Всеки ден взима нейните дрехи за училище (и ги връща!) и не минава писмо в което да не споменава как нещо я е подсетило за сестра и. Скоро Лоръл започва да пише още писма до Кърт а и други личности се включват. Трудно си намира приятелки в гимназията, но когато си намира те я запознават с други техни приятели. Те я запознават с други музиканти като Слаш (който не е мъртъв). Тя пише на Ривър Финикс със който се е запознала още в ранното си детство, заедно със сестра си. Пише на Ейми Уайнхаус, защото сестра и и напявала нейни песни. Пише на хора, чийто детства и семейства са били като нейното- твърде бързо порастване и разбито семейство. Влюбва се в едно момче Скай, който носи кожено яке и (явно) обича да се целува. Той  е потаен и никой не  знае защо се е преместил в това училище. Няма баща, а майка му говори на цветята в двора. Самото семейство на Лоръл се състои от баща и и леля и Ейми. Майка и е в Калифорния по необясними причини и с баща и са разведени. Една седмица е у баща си, друга у леля си. Леля и е много (даже твърде) вярваща а баща и слуша и гледа бейзболни мачове. 
Приятелката и Натали си носи косата на две плитки. Тя си рисува по ръцете. Хана е червенокоса и обикновено не остава без гадже, понякога даже има по две наведнъж. Тристан и Кристен са двойка. И двамата завършват дванайсти клас. 
Та пиша ти за да ти кажа, че дори и толкова депресираща, книгата беше страхотна. Никога не съм чела, как един герой може изведнъж да се осъзнае и да си каже всичко. Сега, когато е на петнайсет разбира, че някои нещо, които сестра и е правила (а и самата Лоръл) са били грешни. Беше и трудно да си каже тези неща, беше и трудно да каже как сестра и е умряла, беше и трудно да спре да се държи като сестра си. 
Всъщност стилът на писането не беше като твоят. Времената са трудни в Гетсби. Но някак си копнението на Лоръл по Скай ми напомни за копнението на Гетсби по Дейзи. 
И всъщност ако не беше книгата никога не бих знаела за Ривър Финикс, уоу та той бил красавец. Жалко, че е мъртъв. Сега всъщност ми се иска да изслушам Back to Black. И сега явно това отивам да правя.

Твоя
Виктен

ПС Надявам се да прочетеш книгата в рая или там където си

Няма коментари:

Публикуване на коментар