петък, 26 юни 2015 г.

'''Гръцките Богове на Пърси Джаксън

Добре, добре признавам си прочетох книгата за един ден. А в прочее тя е 400 страници. Но просто четенето и е толкова увлекателно сякаш се носиш по река...Дунав? Янтра? Карай надявам се, че схвана намека ми.
Книгата е забавна. Не е като предишните книги на Рик Риърдън. Тук пада голям смях. Наистина се смях много... една от причините да си вземеш книгата (дори и да не си чел предишните поредици..тук не става много дума за приключенията на Пърси и приятели). Общо взето виждаш боговете в нова светлина, в поредиците те са строги, сериозни и държат на правилата. Тук те са спонтанни, флиртаджии и избиват наред (за което Пърси често предупреждава да не правим тези неща в къщи). А също не трябва да взимаш пример от тях, те се женят и после свалят смъртни. А смъртните жени си умират в мъки, докато носят децата им.
Така добре де увлякох се! В книгата действията се развиваха в миналото, по времената на Древна Гърция, но това не пречеше да присъстват технологии и личности от нашите времена. И това честно поражда по-голям смях. Има и много епични бебета. Най-хубавото беше, че всичко става от гледна точка на Пърси, което означава, че трябва да се подготвиш за сарказмите и шегичките му.
Но всичките тези неща, които изброих по-горе не означава, че боговете не се държат надменно. Бих дала мноого примери, но по-скоро ти сам да си ги прочетеш.
И така книгата е супер забавна и свежа, сякаш онзи бог на свежите неща от рекламата на онези бонбони я е написал, а не Пърси (или Рик). Също така явно само аз харесах българската корица по-вече от английската (американската?). Имам предвид йааас Зевс, само така (или поне трябва да е Зевс).
окей
бай
и за истинските ценители (като мен), които искат да видят колко е дебела книгата ако я нямат
и всъщност доста я огънах, но това е друг проблем

Няма коментари:

Публикуване на коментар