вторник, 22 март 2016 г.

Сезонът на Злополуките от Мойра Фоули-Дойл

Честно казано, избрах да прочета книгата заради малкия и обем и факта, че има капан за сънища на корицата си, което ме заинтригува за героите. Е, героите нито се оказаха от коренното население на Америка, нито пък малкия обем на книжката беше достатъчен за поне три звезди.

В края на всеки Октомври странни и заплашителни, за живота, действия сполитат Кара и семейството и - я някой паднал по стълбите, я някой друг го блъснал кола. Тайните около сезона започват да се разнищват, когато Кара, доведеният и брат Сам, сестра и Алис и най-добрата и приятелка Беа, не тръгват по следите на изчезналата, стара позната и съученичка на Кара, Елси.

Книгата се чете забележително бързо и я определям като light read, но въпреки това, действията се развиват доста бавно и имах чувството, че този сезон на злополуките, не е толкова пълен с инциденти, както Беа каза, че ще е. Въпреки това, книгата имаше силни моменти към края си, но те свършиха твърде бързо и след това книгата дойде към края си; абсолютно ранен край бих казала. Не можах да изживея сезона, нито пък да се уверя, че е толкова ужасен, колкото предвещаваха.

Не смятам, че и героите са толкова силни, единствените герои, които си струваха, бяха Сам, Алис и майка им (страхотна майка според мен, кой не иска майка, която има коса, боядисан в необикновен цвят?). Честно казано, намирах част от себе си в Алис, и сигурно затова я харесвам толкова много. Мога да говоря за нея толкова много (!!!) защото тя е изключително силна (!!!) за разлика от Кара(!!??!). Но ми се щеше да има по-разнообразни герои, както и действия. Отново, действията бяха доста предвидими, и уж се пада мистерия, но мистерията беше доста досадна, както и Елси бе досадна на моменти.

Стилът на писане доста не ми допада, но това може би беше и заради кофти превода. Поне тази книга ме научи да не се доверявам на преводи, които не са на Александър Драганов и са издадени от Егмонт. Не мога да кажа, че книгата не ми хареса, но не мога да кажа, че и ми е от любимите. От отзивите в Гуудрийдс, разбрах че не е от много харесваните книги, така че може и да не става за разтоварване. Въпреки това, с удоволствие чакам и следващата книга на Дойл.

окей
бай

Няма коментари:

Публикуване на коментар