неделя, 10 април 2016 г.

Panic на Lauren Oliver

Ще излъжа ако кажа, че тази книга не ме остави без дъх, докато разгръщах последните и страници (буквално нямах дъх, трябваше да си взема инхалатора). Обичам Лаурен Оливър, това е първата причина поради която си купих тази книга, втората причина бе, че бях мярнала книгата от много отдавна и след като една приятелка ме завърна във времената, в които четях Делириум, реших да потърся и за другите книги на Оливър. Long story, short книгата бе на промоция и нямаше как да не си я купя.

Честно казано, заглавието подлъгва читателят за книгата. Паник всъщност е игра. След всеки ден на завършване на училище, в градчето Карп, се открива, със скок от скала към морето, играта Паник. Тя продължава през цялото лято и този, който оцелее всичките предизвикателства, печели парична сума. Разбира се, играта е нелегална и през нея доста хора трябва да се пазят от полицията, защото доста хора са умирали и умират през нея.
Хедър няма да участва в играта, докато не среща предишното си гадже на плажа в нощта на скока. Тогава от хората, които са се събрали да гледат участниците, се превръща в участник, заедно със най-добрата си приятелка Нат.
Додж участва в играта, само заради отмъщение. Преди години сестра му Дайна става инвалид, поради катастрофа в която Люк Ханрахан участва. Сега брат му-Рей участва в играта и Додж търси отмъщение в стила око за око, зъб за зъб (само дето той има на ум смърт, не инвалидност)

В деня на скока, Бишъп и Хедър са на плажа, подкрепяйки най-добрата си приятелка Натал, докато нещо не превключва в Хедър и тя също се качва на скалата при Нат за скока. Паник не е просто игра, паник ти връща всичките страхове (искам да подчертая, че тук под "връща и всичките страхове" имам предвид за страховете и на героите в книгата, и на читателя на книгата). Първоначално Хедър не знае защо участва в играта, докато не бяга, от незаинтересованата към децата си майка, заедно със малката си сестричка Лили. От тогава тя се бори за себе си и за Лили.

Обичам тази книга, обичам героите, обичам Паник, обичам стилът на писане. Героите са не-за-бра-ви-ми. Още от сега се представям как виждам някое русо момче със шапка и си мисля "ей, това е точно бишъп". А Бишъп е страхотен, мога да говоря за него с часове, защото го обичам твърде много (той ми е любимият герой, не Хедър (сори Хедър)). Не мога да кажа нещо от типа на "хедър е тоооолкова смела, защо няма женски герои като нея в другите книги? (лъжа: всяко човешко същество е достатъчно смело, че да живее)" защото всички герои са смели. Книгата не се върти само около Паник, ами и около интересния и динамичен живот на героите, техните страхове и провали също са на преден план (и честно казано, само Бишъп нямаше напрегнат живот в сравнение с Хедър, Додж и Натали), и това също те държи под напрежение (главните букви на следващия параграф са аз, крещейки за напрежението под което те държи книгата). Ани е другият ми любим герой, Хедър работи при нея във фермата и за животни (където има кокошки, кучета, всичко за което се сетиш +тигри), тя подслонява Хедър и Лили, и е толкова сладък герой (искам баба като нея).

Стилът на писане (ако не сте чели до сега Оливър, то направете го бе хора. делириум и моят свети валентин (което между впрочем разбрах, че е before i fall и бях очарована) са преведени, какво чакате?) е толкова увлекателен (не знам дали съм използвала този израз преди), сякаш се водиш по водопад (ама топъл и без камъни и с много паника) от който не можеш да излезеш, докато не свършиш книгата. Обичам стила на писане, защото играта крие следващите си предизвикателства и ти със нетърпение държиш книгата и чакаш да дойде денят на предизвикателството, защото трЯБВА ДА РАЗБЕРЕШ КАКВО Е, БЯХ ПОД ТАКОВА НАПРЕЖЕНИЕ, ДОКАТО ЧЕТЯХ КНИГАТА, НЕ МИ ГОВОРИ. Не мога да кажа, че Паник не ми напомни малко на Игрите на Глада, но човек като се замисли, те нямат почти нищо общо (с изключение, че и двете са игри, и че все някой ще умре). Има ли драми? Има, и то доста (обичам драми).

Ако обичаш да бъдеш държан под напрежение, прочети книгата, ако обичаш трилър и (малко) романс, прочети книгата, ако обичаш Оливър, прочети книгата, ако нищо от изброените неща не обичаш, прочети книгата, ако си в reading slump, прочети книгата. Никога, ама никога не съм искала да препрочитам любими мои книги (освен 39 ключа, които по всяко време мога да препрочета), но от сега се виждам как препрочитам книгата и изживявам всичката паника наново.

окей
бай
п.п. бишъп е като млад лео дикаприо, ама със стърчаща коса и пижама, вместо дънки
п.п.2 не споменах, че дадох пет звезди на книгата, нали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар