неделя, 31 юли 2016 г.

Лейди Полунощ на Касандра Клеър

виж колко е усмихната и прекрасна! обичам тази жена 
Ще започна този пост със извинението за толкова късния пост. На второ място искам да кажа, че много благодаря на издателство Ибис за предоставената книга! Трето, порових се из някои блогове, и те ме вдъхновиха да напиша това дългоочаквано ревю.

Обичам Касандра Клеър. Обичам стилът и на писане и героите и. Обичам сюжетите и и всичко нейно, но... Лейди Полунощ беше най-слабата и книга.

Познаваме Ема Карстерс и семейство Блекторн още от Град на Небесен Огън (тези които не са прочели Реликвите на Смъртните, ги познават от сега. какво чакаш и не четеш тази страхотна поредица бе младеж?) и знаем историята за мъртвите родители на Ема. Въпреки че Консулът обвиняват Себастиан Моргенстърн за смъртта на родителите и, тя има съвсем друго мнение. Тръгва по находки, които я водят до мъртво тяло на долноземец, покрито със знаците, които са били върху телата на родителите на Ема, тогава тя и семейство Блекторн тайно се заемат с намирането на убиеца.

Както казах по-горе, обичам стилът на писане на Кас Клеър, но при тази огромна книга, имах чувството, че първите и последните сто страници бяха много проточени, а накрая просто четях няколко реда на страница, защото цялото разтягане на локуми ме дразнеше. Освен тези двеста страници, нямам други забележки, освен че не мога да чета книги в час, а тази беше толкова интересна, че нямах търпение да дойде междучасието за да чета.
Както и при Реликвите на Смъртните, тук си имаме артист, смахнат магьосник и цяла банда смелчаги, които ще направят всичко за любимите си хора. Обичам героите, обичам персонажите им, не знам какво повече да кажа. Няколко страници прочетени, и няма как човек да не обикне тези хора. Обичам плот туистовете около животите и истините за тях самите. Нямам търпение за втората книга от поредицата, за да получа още от тези прекрасни хора.
Да, споменах плот туистове, и колко наистина неочаквани са, и непредвидими, докато при други книги (кхм. алена кралица) е толкова очевадно. Наистина обожавам туистовите, които те удрят като тухла, падаща от небето (не спрях да мисля за един плот туист цял час!!). Обичам и любовните връзки на героите (искам първо да благодаря на Кас Клеър, че винаги има по някоя хомосексуална връзка, и това ме спасява винаги, от хвърлянето от моста, защото всички тези хетеросексуални връзки ми писнаха), обичам и развитието на действието след стотната страница, обичам хуморът и разговорите. Обичам и връзката с миналото, но не искам да давам спойлери, затова! отивай да четеш книгата, ако още не си!

Касандра Клеър винаги е била една от най-любимите ми писателки и много се радвам, че съществува такава прекрасна жена. Въпреки всичко, което ми хареса в книгата, чувствах героите някак... много раздалечени от всичко, което също ме подразни малко. Въпреки всичко, много се надявам нататък поредицата да се развие като Реликвите на Смъртните и да имаме още по-герои и още по-големи драми. 

(отново ще използвам глагола обичам) обичам, обичам, обичам тази книга, просто на моменти ми беше твърде много. 
окей 
бай

Няма коментари:

Публикуване на коментар