понеделник, 11 декември 2017 г.

blogmas #7+#8 - повече снимки, отколкото текст



лора, тъжно: вчера нямаше пост, защо? 
аз: спокойно, днес ще има по дълъг пост.

добре де, не че излъгах, ама нищо интересно не се случва в последните дни, освен че подготвям подаръци, и че вчера binge watch-вах светкавицата (а и всъщност искам да направя и пост за първи впечатления, но ще видим) и чистих. днес изобщо не ми се ставаше от леглото, после цял ден ме боля главата, и имам чувството, че само се оплаквам.




 




това бяха снимки от днес, сега мисля да си доизгледам всички новокачени видеа в ютюб, и после да си продължа със светкавицата :з също така имам чувството, че снимките бяха доста по хубави на телефона ми и дропбокс спасява животи. днес май няма да има песен, но поне имаше снимки. 

чао!



събота, 9 декември 2017 г.

blogmas #5+#6 - плоският заек, нов кактус и един сравнително скучен ден


Петък беше един сравнително прекрасен ден. толкова прекрасен, че започнах предното изречение с главна буква. петъците минават бързо защото нямам първи час и имам два часа немски, които по принцип си минават бързо, защото госпожата е много добра. въпреки, че тази седмица часовника ме е проклинал и имам чувството че всичко минава толкова бавно.

в голямото междучасие отидох до книжарницата с галя и там уж на шега си купих „детска“ книжка - плоският заек. всъщност докато я четях с лора, осъзнахме, че 1) не става за деца 2) е всъщност много тъжна. едно куче и мишка откриват премазан заек на пътя и започват да се чудят какво да го правят. всъщност книжката завършва много внезапно, мисля че в този детайл беше крайната точка на учудване, удивление и объркване. струва четири лева и мисля, че ще е доста интересен подарък :D

“чакай, чакай, чакай, дай да те снимам, стой, стой, стой, леле каква хубава светлина“ 
 вечерта си ходих при баба, която ми беше купила кактусче (тя ми купува повече кактуси отколкото аз купувам на себе си). беше направила кюфтета, които всъщност много ми харесаха, а аз не обичам кюфтета :D докато вечеряхме гледахме семейни войни, и като един бъдещ географ доста се потресох, понеже някои хора си мислят, че африка е държава, в българия има пустиня, и дубай държава. на връщане с тати си говорихме за доналд тръмп и за това колко пропаднала държава е сащ, примесено със случайни обяснения от негова страна за различни части на колата, какво правят, как се сменят и тем подобни, както и аз оплаквайки се от всичко. после гледахме терминатор и светкавицата и ядохме суджук, докато майка ми беше на някакъв банкет и после са отишли на дискотека и ми каза, че видяла някои момичета от предишния ми клас там. накара ме наистина да се замисля какво правя със живота си (всъщност не, просто се опитвам да запълня мястото тук) и май се отказвам от суджука (никога).

днескашният ден е сравнително скучен защото ще пиша домашни, ще гледам сериали и ще правя подаръци. за сега чао, оставям и една песен, която вчера цял ден си тананиках.

                        


четвъртък, 7 декември 2017 г.

blogmas #4 - май ще трябва да науча как се произнася хамлЕт и един не толкова дълъг списък


всъщност, от сега да кажа, че въобще не съм в настроение да пиша постове, нито пък да вирея в този ден повече. от сутринта ми дойде всичко много, планирам да завърша деня с кратък пост, някой сериал, хамлЕт и списък с неща, които ме развеселяват в такива дни. 

та преди да започна със списъка, нека дообясня днескашното заглавие: обичам хамлЕт и мисля, че трябва да се науча как да го произнасям правилно, иначе госпожата ми по литература наистина ще изкофее от моите бисери. 

  1. хамлЕт
  2. (една от четирите) коледната елха в класната ни стая, която седи точно на бюрото на учителя 
  3. кактусите ми (и най-вече лес понеже всички други са закрити от лаптопа или купчинките с книги и учебници на бюрото ми, а лес е единствената, която се показва)
  4. плейлистите, които спотифай правят за мен 
  5. славчо 
  6. amazhs (с най-голямо удоволствие ще изгледам току що качените четиричасови ревюта на новите карти от kobolds and catacombs)
  7. чашата ми на звездният повелител 
  8. актъорите от готъм и колко близки един друг са 
  9. моливи и писането с моливи 
  10. да се ровя из онлайн книжарници, знаейки, че няма да си купя нищо 
  11. филийки с шоколад 
  12. пастата за зъби, която мама купи. яка е защото блести и прилича на част от млечния път 
  13. като сме на тема астрономия - господинът ми по астрономия и планетариума 
  14. картата на европа, която виси на стената ми 
  15. и като цяло всички плакати там 
  16. когато трябва да се измъчвам с пиенето на билков чай (но не се измъчвам чак толкова много, понеже има вкус на лимон, пия го в любимата ми чаша и обичам да пия неща) 
  17. когато трябва да правя списъци 
  18. да си разлиствам из тетрадката по история, понеже е натъпкана със всякакви бележки, кламерчета и е набръчкана по краищата, защото веднъж валеше, имах история, а раницата ми пропуска и нямах чадър
  19. нечетните числа 
  20. кръглите числа, няма как да оставя този списък на някое случайно число (както и никога не затварям телефона, докато не стане кръгло число (или човека не затвори)) 

сега ви оставям с една приятна песен : )

 чао

сряда, 6 декември 2017 г.

blogmas #3 - разсъждавам върху домашни + recent music faves


толкова често се сещам за неща, които да коментирам тук и после ги забравям, че накрая ще взема да си пиша бележки. но поне денят ми започна добре, прекарвайки няколко минути със славчо (костенурката ми, от сега казвам, че е кръстен на слави трифонов, бях на 6). понякога забравям колко много обичам това зелено същество, което скоро ще вземе да приютява водорасли на черупката си. мисълта, която ме потресе сутринта обаче, беше че нямам френски в сряда и няма нужда да се притеснявам с домашното по френски. но сега е сряда вечерта, имам контролно по математика утре, домашно по френски и химия на всичкото отгоре. а имам чувството, че госпожата ми по литература ще се самоубие вместо да прочете класното ми (пет страници разсъждение върху дон кихот), понеже правописът ми се разрушава със всяка година: з? не познавам такава буква, само една чертичка там вместо з. т? D на обратно. някой ден хората ще открият факултет за да могат да разчетат буквите ми. май даже ще направят нова азбука, не знам, кажете ми след няколко века.

мислех си, че ще мога да си напиша домашното и да си науча за четвъртък сега, но май пак ще е на сутринта. та забравих да кажа най-важното събитие за днес! купих билети за междузвездни войни! и десет минути ги държах във ръка на студа, докато най-добрата ми приятелка дойде за да и ги покажа.

сега към по-важната част и на този пост: my recent music faves


лмао за сега зарибих две приятелки по тази песен 



искам тук да кажа, че cage the elephant са гении!! и всичките им албуми са прекрасни, особено tell me im pretty. (пп любимата ми песен от албума е sweetie little jean) 

последната песен е monster на канйе, джей зи, рик рос, ники минаж и бон айвър. не можах да я намеря в ютюб, добре че е спотифай :D ушите ме заболяха от тази песен. + реакцията ми, когато ники започна да рапира: 

това беше за днес, последно искам да пожелая честит имен ден на всички празнуващи днес. и че си издрах гърлото от костичките на рибата, която мама беше приготвила (но все още обичам риба, просто малко много боли). 

чао :з 



вторник, 5 декември 2017 г.

blogmas #2 - из премеждуващите дни


не знам дали съществува точна дума като премеждуващ, но се опитвам да изразя колко безсмислени понеделник и вторник са. какво става през понеделник и вторник? нищо, човек се чуди къде да се наспи. въобще да не споменавам, че понеделник ми е най-натоварения ден от седмицата и често ставам рано сутринта във вторник за да си напиша домашните.

като цяло през последните два дена не се случи нищо особено, освен добрите оценки в училище, нормалните болки в гърба ми и главоболията. учителите започнаха да ме смятат за болна защото не мога да спра да заспивам в час (колкото и да ми е интересно, комбинацията от говоренето на учителите и топлината от парното, винаги ме приспиват).

в началото не знаех за какво да говоря тук, но мисля, че сега е времето в което да си направя списък със сериали, които задължително!!!! трябва да изгледам (това е бележка към мен и да не се чудя от къде ми идват случайните преглеждания, защото ще съм аз връщайки се към този списък)


  • Луцифър
  • Стрелата 
  • Светкавицата 
  • да довърша Готъм 
  • Истинска Кръв (споменах ли колко обичам александър скарсгорт?)
  • Daredevil
  • Приятели (? все още се чудя дали да го започна)
  • Имало Едно Време 
  • Друговремец 
  • да завърша Stranger Things 
  • Свръхестествено (гледах го до седми сезон само :/) 
  • Къща от  Карти (знам за скандалите, които станаха около главният актьор, но пак ми се гледа) 
за сега са това и се сетих, че имам още неща зя които да говоря. тази сутрин се събудих и видях в гугъл за нашумелите новини около мелани мартинез. long story short тимъти хелър, която е бивша най-добра приятелка на мелъни, я обвини във изнасилване. видях толкова много фенове, които защитават мелани, затова от сега да кажа: ако я защитавате нямате място тук. по никакъв начин не трябва да оневиняваме мелани за действията и. „няма никакво доказателство“ има, тимъти публикува историята си в туитър, кога ще започнем да изслушваме жертвите? „тя никога не би направила такова нещо!“ но го е направила, както и всички актьори, които не очаквахте да бъдат обвинени в насилие, но уви истинските им същности се показаха на яве, „но тя е момиче!“ жените също могат да изнасилват хора, това, че малко хора говорят за това е друг голям проблем на днешната общност. повече по никакъв начин няма да подкрепям мелани мартинез; имах пост за нейния албум и за нейната кариера, но мисля да го изтрия или да напиша disclaimer в началото му. от другата страна на историята, гордея се с тимъти и факта, че реши да сподели и кой е изнасилвача и. видях толкова много актьори да я защитават, докато отговорът на мелани по повод на обвиненията е „тя не каза не“. да не кажеш не, не означава че се съгласяваш със предложението.

overall, melanie martinez is a confirmed rapist. go ruin her career y'all.

това беше за днес, сега имам да уча за класно, да пиша домашни и да изгледам един двучасов клип от представянето на новите карти от хартстоун.
чао


неделя, 3 декември 2017 г.

blogmas #1- не знам как се прави кускус, промените и несподелените неща


станах в осем и докато се чудих какво да си направя за закуска, мина още един час, а след това още един докато си наготвя кускус (+10 минути докато измисля как да го направя) и го изям. а през това време реално си мислех за блога. за това как просто така го изоставих, докато имах други неща да правя, нямаше за какво да пиша и бях с мотивация под нулата.

през последните години винаги започвам блогмас и после го изоставям, но тази година осъзнах, че си поставям цели, които не мога просто ей така да изоставям. надявам се блогмас да бъде причината заради която ще мога да намеря всичката тази мъртва мотивация, която и без това изгубих за този блог. какво ново да очаквате от този блог? не знам, малко книги (които не чета толкова вече), сериали, музика и най-важното случайни малки публикации, пътувания, филми.

в последните три години постоянно изоставям блога, после пак се завръщам, после пак го изоставям. но след три (3) години мисля че достатъчно пораснах за да знам как да се грижа за него (най-после). след три години от постоянно казвайки си „о да, ще пиша за каквото си искам“ така и не дойде момента в който всъщност го направих. и да, след 1000 пунктуационни грешки понеже не мога да проверявам всяка запетайка, и след три абзаца, мисля че е време да започна с наваксването.

какво стана през последните 10 месеца от моето отсъствие? станах майка на десет (всъщност 11) кактуса, разбрах че зъболекарите са ми най-големия враг, започнах да се занимавам активно със рисуване, започнах да гледам много сериали, разбрах че не мога да слушам само един и същ музикален стил, и че не трябва да се влияя от етикети. разбрах че не всички загуби ме правят загубеняк, и че не всичко, което губя е загуба. порастването и развитието не трябва да бъде само в една посока. едно цвете расте в 1000 различни посоки, защо не и аз?  пътувах много, ще пътувам още. може би най-много съжалявам за това, че не споделих тези приключения тук. /въпреки че все още мога еххехехе/

и ето така от плямпане за кускус (който между другото беше твърд въпреки че се вареше доста дълго време) преминах към говорене за блога и за всякакви неща. затова ще сложа край на този пост за сега, надявам се утре да имам по-интересни неща, за които да говоря /и през следващите 20 дена всъщност/.


надявам се да се срещаме по-често.
чао






събота, 18 февруари 2017 г.

мини книжки

като цяло, не знаех какво име да дам на този пост, така че да обясня, че тези книжки са за отпускане и за хората, които не обичат да се натоварват много, а и са къси!


1. петте книги от поредицата `митология и древна история` на издателство `рива`, които са не по-малко от 100 странички, а и са пълни с информация! независимо дали си на 10 или 28, тези книги са супер забавни и отпускащи за един следобед. единственият проблем за тях е че някои от обясненията са написани твърде научно и едно 10 годишно дете би имало проблеми с разбирането им, и ще трябва да се подготви за въпроси към родителите си. цяла информация за пакета и отделно книгите, тук.

2. джони и умрелите на тери пратчет.
разбира се, няма по успокояваща книга от този, която съдържа `умрели` в заглавието си, но я избрах заради хуморът на пратчет, и колко малка, но пълна с приключения е. помня че я прочетох супер бързо. няма нищо по-добро от хуморът на пратчет!

3. кухнята на банана йошимото.
не помня много, много за какво се разказваше в книгата, но какво по-хубаво от писател, който се казва `банана` и тъничка книжка с японска литература, която винаги ми действа успокояващо? а и книжката е евтина, вземи я тук. (цената на книгата ми навява ранни спомени от книжните ми приключения, ех колко евтини бяха книгите)

4. магазинът за самоубийци на жан тьоле.
нека първо кажа КОЛКО ХАРЕСВАМ ТАЗИ КНИГА. колкото и тъмно звучаща да е, всъщност е обратното. написана е с толкова голяма ирония и шеги, че ще трябва отново да провериш заглавието и да се увериш, че четеш книга за `самоубийци`. като цяло книгата се разказва за семейният магазин на семейство тюваш, и как най малкият им син разваля целият бизнес със неговото щастие, докато всички около него са нацупени. страхотна книга за почивка, а и за хора с чувство за хумор! също така книгата си има адаптиран късометражен филм с режисьор моника лазарова, гледай тук.

и понеже този пост изглеждаше доста спонсориран, нека тук кажа, че не е. а и кой ще ме спонсорира, хехе. мисля за направя още такива постове, понеже отдавна няма за какво да пиша тук, а и темата за книгите се изтърка и само това ми идва на ум.

окей
бай.

вторник, 10 януари 2017 г.

трите най-добри книги за 2016

алтернативно заглавие: пет минути се чудих как да сформирам заглавието и просто искам да ти покажа любимите си книги от годината, но българският език е труден

през 2016 прочетох около 60 книги, като повечето не ми харесаха и разбрах колко претенциозно дете съм, защото само три от тези ~около 60~ книги ми харесаха до такова ниво, че даже ще пиша блогпост за тях, уау :0
оригинално езерното момче също беше в тази листа, но реших да е само за книги издадени през 2016 година :д

на трето място слагам `парченца от нашия живот` на хелън дънбар.
прочетох книгата няколко дена след издаването и, и ми хареса толкова много, че я погълнах за една нощ. разбира се книгата стои и в `препоръчвам ги` книгите, защото препита не само `парченца` от ежедневието ни, но и малко фантазия.

след това на второ място е `нещо по въпроса за медузите` на али бенджамин
бих започнала изказването си със главни букви, но си обещах да не включвам главни букви във този пост, понеже изглежда непрофесионално. и въпреки това тази книга е толкова красива, страхотна, приятна, тя ти е най-добрият приятел, тя ще изтрие сълзите ти, тя ще те топли, тя е една на милион.
главната причина че тази книга ми хареса толкова много е главната героиня, която прави всичко възможно за да докаже, че най добрата и приятелка не се е удавила, а е била ужилена от медузи. главната героиня е супер вдъхновяваща и доста и завиждах, че е преживяла детство пълно със приключения, а аз не.
та както казвах, обожавам тази книга и я препоръчвам с две ръце (а и корицата и е супер сладка)

та златото отива при звезден полет на мелиса ландърс
отново ще ми е трудно да изкажа огромната си почит към книгата без да използвам главни букви. тази книга, ТАЗИ книга е толкова увлекателно написана, толкова красиви герои, толкова красиви моменти се съдържат във нея. звезден полет заслужава много повече внимание от колкото получава, защото тази книга е великолепна от всеки ъгъл, от всяка страница, от всеки ред и всяка буква по нея.
все още помня как стоя на светната лампа на село през нощта и чета тази книга със такава бързина и втренченост, въпреки че дядо ми хъркаше на съседното легло. нямам търпение да излезе втората книга (до тогава ще умра) и да видя как продължава историята, въпреки че краят не беше отворен. просто толкова обичам тази книга че искам още.
препоръчвам тази книга със три ръце, и най-нагло си гушкам изданието + че има рисунка на сатурн на всяка нова глава (КРАСОТА!!!) споменах ли че обичам космоса?

въпреки всичко, наградата ми за най-красива корица отива при `странните талисмани на артър пепър` защото !!!!!!!! трябва ли да обяснявам



окей
бай
п.п. да направя ли същия пост, но за книгите които не са ми харесали?

вторник, 3 януари 2017 г.

bookmark diy

{защото кой се нуждае от равносметка за 2016 когато мога да дописвам стари постове и да ги публикувам} 

та, днес вик ще те научи как да си направиш книгоразделител и то по много прост начин. 
но първо ще се нуждаеш от: 
старо списание
ножица
лепило, четка, молив и линия
картон
(хаха, нека игнорираме кълбото с прежда) 


1. ще трябва да изрежеш книгоразделителя от картона, по желани твои размери.

2. после взимаме лепилото и четката, която аз избрах да е по-големичка за да може да разнесе лепилото по лесно, и намазваме картончето.

3. после от списанието си избираме някоя хубава картинка и откъсваме листа. налагаме картончето по картинката и ги изрязваме така че да са еднаква височина.

4. ПОСЛЕ, за да е сигурно че няма да се разлепи картинката, препоръчвам да залепиш началото и с тиксо и после да продължиш по лепилото, обвивайки картончето.


и баам, имаш си страхотен книгоразделител :з
така де, нека първо кажа, че този пост е толкова стар и честита нова година! с пожелания за здраве, щастие, късмет, любов и много хубави моменти :з

може би ще направя reunion за книгите прочетени през 2016, но може да ме домързи и да не направя, не знам за сега при положение, че планирам още един пост, който не е свързан с книги :/


окей
бай